Министерството на финансите публикува  на Република България за 2022 г. заедно с

...
Министерството на финансите публикува  на Република България за 2022 г. заедно с
Коментари Харесай

Финансовото министерство изпревари кабинета на ПП, внесе бюджета за 2022 година


Министерството на финансите публикува  на Република България за 2022 г. заедно с обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година, представляваща претекстовете към него, и съпътстващите ги документи.

Подготовката на Бюджет 2022 и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година започва с създаването на базов сюжет при настоящо законодателство с отразени резултати от актуализацията на Бюджет 2021 (приетите закони за изменение и допълнение на държавния бюджет, на бюджета на държавното публично обезпечаване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.), който беше следващо надграден с нови допускания за някои политики в региона на приходите, осигурителната политика и в обществената сфера.

Параметрите на плана на Бюджет 2022 са съобразени с избраните в Закона за обществените финанси фискални правила и ограничавания, като се регистрират резултатите от краткотрайното използване на ограничения в условия на изключителни условия, свързани с пандемията от COVID-19.

Настоящата средносрочна бюджетна прогноза съдържа изискваната според Закона за обществените финанси параленост на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейска комисия. Включена е и параленост на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейска комисия във връзка с индикаторите на бранш „ Държавно ръководство “.

След краткотрайното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, която съгласно изчисленията за фискалната позиция се дефинира като самодейна антициклична, в средносрочен проект се планува дефицитът по КФП да доближи 5,1% от Брутният вътрешен продукт през 2022 г. (с включени COVID-19 мерки) с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година

От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо надлежно 0,2% от Брутният вътрешен продукт и 1,3% от Брутният вътрешен продукт, а за прогнозния интервал – негативно салдо в границите на 2,8-2,9% от Брутният вътрешен продукт.

В средносрочен план разходите по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40%-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 35,7% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година

По отношение на приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 г. те са 38,3%, за 2023 година – 39,3% и за 2024 година – 39,2%.

По отношение на трендовете при разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 43,4% от Брутният вътрешен продукт до 42,0% от Брутният вътрешен продукт.

За интервала 2022-2024 година предвидената политика в региона на данъците ще продължи да се придържа към откритите правила и насоки през последните години, като главните ѝ цели още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект. Запазват се главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. С плануваните ограничения в политиката по приходите се цели гарантирането на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Предвижда се опазване на ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.

Разходни политики на Бюджет 2022 са, както следва:

Политиката по доходите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година планува нарастване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2022 година от 650 лева на 710 лева, като размерът от 710 лева ще се резервира през 2023 и 2024 година За 2022 година се планува нарастване с 5% на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правоотношения в бюджетния бранш, в това число и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, в които личният състав не е нает на минимална работна заплата. За 2022 г. е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.

Новите моменти по повод на осигурителната политика са, както следва: увеличаване на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия интервал от 3 000 лева на 3 400 лева.; увеличение на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия интервал от 420 лева на 710 лева, до размера на МРЗ, приравнено на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица; увеличение на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица за целия интервал от 650 лева на 710 лева.; увеличение на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности на равнището на минималната работна заплата за 2022 година – 710 лева, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под избрания размер.

През интервала 2022-2024 година ще продължи осъществяването на политиките в предучилищното и училищното образование, ориентирани към ефикасна социализация на деца от ранна детска възраст, обезпечаването на еднакъв достъп до качествено обучение, личностно развиване на децата и учениците, поощряване на нововъведенията, подготовка на педагогическите експерти, модернизиране на просветителните институции, цифровизация на образованието. Изпълняват се и ограничения, ориентирани към понижаване на неравенствата и поощряване на общественото включване, мотивация на децата и учениците за образование и асимилиране на основни компетентности. За предучилищното и учебното обучение за 2022 година са обезпечени средства, както следва: 70,0 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и училища; 38,0 млн. лева за подкрепяне заплащането от родителите на такси за хранене на децата от наложителното предучилищно обучение и за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и училища; 36,0 млн. лева за разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца; 123,3 млн. лева за ограничения за попречване разпространяването на COVID-19, за защитни средства и дезинфектанти за учебните заведения и за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас за 6 месеца; 2,6 млн. лева за продължение на Националната стратегия „ Отново дружно “.

Политиката в региона на здравеопазването е ориентирана към подобряването на успеваемостта и удовлетвореността на жителите от действието на бранша. Предвидени са стратегии и ограничения, които подкрепят осъществяването на характерната рекомендация на Европейска комисия към България да усъвършенства успеваемостта на разноските на системата на опазването на здравето, както и достъпа до здравни услуги, в това число посредством понижаване на директните заплащания от страна на пациентите и посредством превъзмогване на дефицита на медицински експерти. Световната пандемия от COVID-19 очерта нужда от увеличение на напъните за основаване и поддържане на перманентна подготвеност на всички равнища на системата на опазване на здравето.

За преодоляване на пандемията и следствията от COVID-19 за 2022 година са обезпечени средства за: закупуване на спомагателни количества ваксини против COVID-19 - 267,2 млн. лева.; обезпечаване на поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, в това число за слагане на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца - 352,0 млн. лева.; обезпечаване на лекарствени артикули за лекуване на COVID-19 и за поддържане на запас от лекарствени артикули за лечебните заведения за лекуване на систематичен инфекциозен отговор и протромботични положения, зародили в резултат на COVID-19 при приети в болница пациенти 158,8 млн. лева

За интервала 2022-2024 година в региона на социалната политика приоритет остават усъвършенстване на общественото подкрепяне на уязвимите групи от популацията, гарантиране на тяхната обществена отбрана посредством по-добра целеустременост на обществените помощи, повишение успеваемостта на стратегиите и рационализиране на нормативната уредба в областта на обществените помощи в сходство с динамично изменящите се условия на средата.

С оглед повишение успеваемостта на фамилните помощи за деца, се планува увеличение на доходния аршин по член 4 и 4а от Закона за фамилни помощи за деца, надлежно от 410 лева на 510 лева – за приемане на цялостния размер на помощта и от 410,01 лева до 510 лева на 510,01 лева до 610 лева, в това число – за приемане на 80 на 100 от цялостния размер на помощта. Наред с доходния аршин се планува и увеличение на размерите на месечните помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст, надлежно: за фамилии с едно дете - с 10 лева (от 40 лева на 50 лева.), за фамилии с две деца - с 20 лева (от 90 лева на 110 лева.), за фамилии с три деца - с 30 лева (от 135 лева на 165 лева.) и за фамилии с четири деца - с 30 лева (от 145 лева на 175 лева.).

В интервала 2022-2024 година е предвидено пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември на миналата година, да се осъвременяват от 1 юли на съответната година по така наречен „ швейцарско предписание “ (чл. 100 от КСО) с %, еднакъв на сбора от 50 на 100 от повишаването на осигурителния приход и 50 на 100 от показателя на потребителските цени през миналата календарна година. Процентите по член 100 на КСО, с които е планувано да се осъвременяват пенсиите за трудова активност, са надлежно: 6,1% за 2022 г.; 6,5% за 2023 г.; 4,9% за 2024 година В интервала 2022-2024 година е планувано размерите на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на обществената пенсия за напреднала възраст, както и на обвързваните с тях пенсии и добавки, да се усилват от 1 юли на съответната година с процентите по член 100 на КСО. Минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст по член 68, ал.1 от Кодекса за обществено обезпечаване за 2022 година е повишен от 300 на 370 лева, считано от 25 декември 2021 година Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за 2022 година е повишен от 1 440 лева на 1 500 лева, считано от 25 декември 2021 година

Политика в региона на защитата. Разходите за защита, според класификацията на НАТО, възлизат на 1,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2022 година, като е спазено условието за постигане на разноските за защита до избрания % от Брутният вътрешен продукт, в сходство с Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година, утвърден с РМС № 3/04.01.2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска, а точно: придобиването на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за Военноморски сили и съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са планувани средства за създаване на интегрирана система и инфраструктура за асимилиране, употреба и обезпечаване на новия вид военен аероплан, за изпълнение на интернационалните контракти по отношение на придобиването на нов вид военен аероплан (транспорт, Данък добавена стойност и мита), както и за други планове за рационализация на Българската войска.

В прогнозата за 2022 година са включени размерите на основните бюджетни взаимоотношения сред общините и централния бюджет в общ размер 5 304,5 млн. лева, от които обща дотация за делегираните от страната действия – 4 677,8 млн. лева.; обща изравнителна дотация – 354,4 млн. лева.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 48,2 млн. лева.; целева дотация за финансови разноски – 224,1 млн. лева. Общата дотация за държавни действия за 2022 година е увеличена с 345,3 млн. лева по отношение на 2021 година, с което се обезпечава нарастването на средствата за личен състав във всички делегирани от страната действия. В прогнозата за 2022 година е очакван растеж от 25,0 млн. лева за общата изравнителна дотация.

Приоритет за страната остава и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък, по-висока претовареност, обществено включване, обществено, икономическо и териториално доближаване и създаване на конкурентоспособна и новаторска стопанска система.

Заделеният за България запас по самодейността REACT-EU е в размер на 1,283 милиарда лева, а средствата са разпределени в пет от настоящите оперативните стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, нужни за противопоставяне на COVID-19. За 2022 година плануваните разноски по механизма REACT-EU се чака да бъдат в размер на 394,9 млн. лева, за 2023 година – 249,9 млн. лева и за 2024 година – 44,2 млн. лева

Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), е 6,268 милиарда евро безплатна финансова помощ и към 4,549 милиарда евро заеми (по настоящи цени за 2018 г.). Механизмът не регламентира условия във връзка с национално съфинансиране. Периодът, в който главният финансов пакет за безвъзмездната поддръжка ще бъде възложен, е до 31 декември 2022 година

В плановете за 2022 година са заложени приходни и разходни мерки в отговор на пандемията от COVID-19 в размер на 3 114,1 млн. лева (2,2% от БВП), като преобладаваща част от тях са разчетени за шест месеца през 2022 година За 2023 година са заложени ограничения в размер на 467,0 млн. лева (0,3% от БВП), а за 2024 година няма разчетени средства за ограничения в отговор на COVID-19. Някои от ограниченията са обезпечаване на ваксини и лекарствени артикули в битката с пандемията от COVID-19; добавка от 60 лева месечно към пенсиите на всички пенсионери за интервала януари-юни за 2022 г.; разноски за подкрепяне на бизнеса и стратегии за заетост; поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, включително за слагане на ваксини против COVID-19 и други

Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2022-2024 година се чака в края на периода държавният дълг да доближи до равнище от 49,1 милиарда лева, а съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт до 31,0%, гладко удължение на междинния остатъчен матуритет на дълга, както и нарастване на каузи на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5% в края на 2020 година на 33,2% в края на 2024 г.).
Източник: novinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР